Зимно вълшебство

СНЯГ

Недялко Йорданов

Снегът от снощи е покрил

до вчера голите дървета.

Три гларуса треперят вън…

И зъзнат уличните псета.

Не се надявах… Боже мой!

На детство някак ми мирише.

И белота… И самота…

И чистота… И ми се пише.

За първи път, за първи път от много,

много дълго време…

Къш на дребнави суети,

къш на безсмислени проблеми!

Я виж онази струйка дим …

Как с облачето се закача…

От къщичката… Диша още…

Помежду два небостъргача.

И пише ми се за любов…

И даже да изглежда смешно.

Не остарявай… Остаря ли…

Ах, остарява безутешно…

С окапали листа…

Снегът така прекрасно я покрива.

Но, знам , ще дойде пролетта…

и ще докаже, че е жива.

А телевизора ръмжи…

От политически дебати…

Земетресения… Войни…

Насилия… И атентати…

И всеки ден… И всяка нощ…

Натрапчиво… Демисезонно.

И от кошмара ме дели

едва едно дистанционно…

А вън снегът… И боже мой!

И детство… Толкова е странно.

И знам , ще се стопи…

И пак към битието постоянно.

И любовта… ще плаче пак…

И кучето ще й приглася.

А тази тънка струйка дим…

Към небесата се възнася…